Имам един любим цитат от Вазов, който просто си плаче да бъде повторен.
Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:
- Братя! Въздух...