Тъй като многоуважаемия Митко Хитов (krizata.blog.bg) все говори как иска България да стане Беларус, та да му дам повод за размисъл.
Текстът е на човек, който скоро беше в Беларус и даже беше малко арестуван от "демократичния" режим на Лукашенко.

Те ръкопляскат, защото са недоволни. Недоволни са от икономическата драма, от политическата комедия, от декора, от костюмите, но най-вече от главния режисьор на представлението - човека с черни мустаци и рехава бяла коса, Александър Лукашенко.

Ръкопляскат мълчаливо, защото знаят, че привидното одобрение е най-сериозната критика. Някога руският поет Осип Манделщам е пишел свободно подигравателни стихотворения за Сталин, но чашата на търпението прелива, когато съчинява ода в негова възхвала.

Аплодисментите са оглушителни. На площада до метростанцията Немига в центъра на Минск, под монументалния соц барелеф на маршируващи пролетарии, няколкостотин души ръкопляскат заедно, преоткривайки идеята за солидарност. Те не носят лозунги и знамена, както работниците от барелефа, не се провикват и не пеят – все действия, заради които могат да бъдат арестувани – а просто вървят мълчаливо и удрят длани една в друга. Също толкова мълчаливо милиционери с модерни HD камери се разхождат сред протестиращите и заснемат лица, докато те самите биват снимани на свой ред с мобилни телефони. Войната на технологиите, тук и сега.

Т.нар. мълчаливи протести, организирани чрез руската социална мрежа "В контакте", са най-новата форма на

Недоволство срещу режима 

на Александър Лукашенко, президента на Беларус, който вече седемнайсет години управлява страната с безмилостно, тоталитарно упорство. След изборите миналия декември, когато Лукашенко спечели за пореден път с фантастичните 8о% подкрепа, десетки хиляди се включиха в масови демонстрации по улиците. Но гневът им бе набързо потушен от силите за сигурност, като над 700 души бяха арестувани, включително 7 от кандидатите за президент и 25 журналисти, отразяващи събитието. Въпреки това опозицията в Беларус не се предава, като този път залага на интернет и социалните мрежи, които буквално обърнаха наопаки арабския свят.

Основната група зад новата инициатива се нарича "Движение на бъдещето – Революция чрез социалната мрежа", а неин основател е 24-годишният Вячислав Дианов. От 2008 г. насам Дианов е активен участник в политически и граждански организации срещу Лукашенко, но след протестите през декември миналата година офисът му в Минск е щурмуван от милицията и агенти на КГБ (да, тайните служби все още се наричат така) и той е принуден да напусне Беларус. Сега живее и учи в Полша – държавата, която осигурява убежище и подкрепа на беларуските дисиденти, и особено на студентите.

Концепцията на "Движение на бъдещето" е проста: всяка сряда, от 7 часа вечерта, недоволни от управлението на Лукашенко се събират по площадите в страната и мълчаливо ръкопляскат. Целта е властите да не могат да определят тези събирания (флашмобове) като официални протести и по този начин да се избегне директна конфронтация с милицията.

"Стремежът ни е да изкараме на улицата всички недоволни от властта", каза наскоро Дианов в интервю за радио "Ехо Москвы". "Искаме едно-единствено нещо: оставката на Лукашенко. Властта се страхува от динамиката на ситуацията, фактът, че хората излизат без лозунги, без знамена или лидери. Те не нападат милицията. Това е нов тип мирен протест, който е трудно да се контролира. Не могат да хванат и организаторите. Силата идва от това, че хора се събират по едно и също време в различни градове и с всяка изминала седмица стават все повече и повече."

Виталий В. е един от протестиращите, научил за инициативата в социалната мрежа. Счетоводител на двайсет и пет години (средната възраст на пристъстващите), неговите искания са също толкова ясни: оставката на Лукашенко, отварянето на страната към външния свят, край на диктатурата. "Нашите родители ни подкрепят, те също ненавиждат Лукашенко, но вече са изгубили вяра, че нещо може да се промени с протести. Затова пък ние сме тук, защото имаме вяра, казва той. Хората говорят, че в Беларус улиците са чисти, че нямаме престъпност, но всъщност на власт в момента са най-големите престъпници."

Това е втората поредна сряда, в която Виталий излиза на протест, но тази седмица той е довел и братовчед си Андрей. Въпреки че участниците са все още малко, за да постигнат някакъв ефект (около 2500-3000 души в Минск), с течение на времето броят им бързо нараства. Към края на юни "Движение на бъдещото" вече можеше да се похвали с над 215 000 членове на страницата си в социалната мрежа. А стотици други по-малки опозиционни групи със сериозни и хумористични имена като "Писна ни от Лукашенко", "Хора, които са сънували Лукашенко" и "Лукашенковци от всички страни, обединявайте се" заливат интернет пространството всеки ден.

Засега Лукашенко като че ли няма ясна представа срещу кого е изправен въпреки образа си на човек от народа. На пресконференция в средата на юни той описа потребителите на социални мрежи по следния начин: "Типичният човек е 16-17 годишен, с цигара между зъбите, прегърнал девойка под лявата ръка." Карикатурата настрана

Страхът на властта 

от подобни граждански прояви е очевиден. На протестите на 22 юни, които се проведоха в около 30 населени места в Беларус, над 450 души бяха арестувани, според данни на правозащитната организация Весна. Виртуални атаки срещу профилите на участници в "Движение на бъдещето" също не са рядкост.

От страна на старата, традиционна опозиция, скептично настроените към политическия потенциал на социалните мрежи също не са малко. Александър Федута (някога приближен на Лукашенко, а сега един от най-върлите му опоненти, арестуван по време на декемврийските протести и наскоро освободен от затвора) смята, че само интернет не може да промени нищо в Беларус. "Това, което се прави през социалните мрежи, е добре, но то е само инструмент на двайсетгодишните", споделя той. "Тогава когато хората от заводите, четиридесетгодишните, излязат на улицата, тогава и режимът на Лукашенко ще се срути."

Времето, когато това може да се случи, не изглежда толкова далече. От началото на годината беларуската рубла е изгубила над 60% от стойността си, повличайки след себе си цялата икономика. Инфлацията гони 35%, цените на стоки от първа необходимост се увеличават главоломно и някои продукти вече са дефицитни. Обещаната от Лукашенко на последните избори 500 долара средна заплата се превръща все повече в мираж, докато недоволството дори сред силите за сигурност - най-твърдото ядро на президента - непрекъснато нараства.

Беларус има планове да приватизира някои от държавните компании, за да покрие краткосрочните си задължения към Русия и Европа, но това е само временно решение. Дори и с обещания нов заем от Международния валутен фонд икономическата ситуацията едва ли ще се стабилизира за дълго. А поне за момента не е ясно дали Русия ще пожелае да се притече на помощ и отново да спаси Лукашенко.

Междувременно организацията на младата опозиция продължава в социалните мрежи и през горещия юли. Следващата сряда, както винаги в 7, протестиращите ще се съберат по площадите из Беларус, за да ръкопляскат мълчаливо. Браво, Лукашенко.

* Димитър Кенаров е журналист на свободна практика за американски издания като Esquire, The Nation, Virginia Quarterly Review. На 29 юни той бе арестуван в беларуския град Мозир, след като се оказал без документи. След шест дни престой в ареста той се завърна в България и описа за "Капитал" какво се случва в Беларус.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/07/08/1120303_rukopliaskashtata_revoljuciia/

Зная го тоя пикльо. Журналист на американска практика...не е ли достатъчно. За съжаление и там има тъпи седесари, както имаше и унас. Имам познати които живеят в Беларус от поне 10 години. На светлинни години са пред нас. Но нашата пропаганда е в служба на САЩ и е ясно какво ще говорят. Имам познати и в Сирия и в Либия. Всичко е лъжа и измама. Не се престаравай. Няма вече наивници, да се връзват.

да, на светлинни години са)))
За момента Лукашенко успя да докара само 50 % инфлация за 6 месеца, то Жан за толкова я докара на 3000%.
Ама и аз на тоя не му вярвам бе (на журналиста) - купен е от ЦРУ, МИ 6 и МОСАД, да знаеш - в Беларус хич не бият куките, свободно се протестира, по магазините има всичко и изобщо е рай))) Лично го чух от Лукашенко, по телевизията го каза, хем е наша, родна белоруска телевизия.
А щом го е казал другарят Лукашенко - няма начин да не е вярно)))

Тоя път си се ориентирал правилно и знаеш на кого да вярваш.:)

но пасаран и венсеремус!
Че как да не вярвам???? На кого да вярвам - на едноръкия инвалид, дето вика, че не може да ръкопляска или на родното КГБ, дето вика, че е? Какво ме интересува нормалната логика като има комунистическа такава?