Постинг
07.07.2011 10:01 -
ИЗБРАХ -Станислав Стратиев - Сравнително литературознание
Има текстове, които трябва да се прочетат по няколко пъти.
Има и такива, които трябва да се четат всеки ден.
Ще се опитам да ви разкажа моята версия за това, кое трябва всеки ден.
И започвам от Станислав Стратиев.
Много хубаво разказва - защо сме такива))).
Приятно четене.
п.с. За тези, които не са чели Стратиев - завиждам ви благородно за предстоящото удоволствие.
Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.
Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.
— Виж как започва един английски роман — казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. — „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.“
— Е? — казва Йеремия.
— А сега виж българския — отваря друга книга Паскал. — „Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.“
— Не мога да ти хвана мисълта! — признава Йеремия.
— Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика — казва Паскал.
Йеремия се замисля.
— Нашият има повече запетайки — казва той след това.
— Остави запетайките — казва му Паскал. — Виж смисъла.
Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.
— И недей да мижиш! — му казва Паскал. — Как ще видиш?
Йеремия поглежда — слънцето е точно на една копраля.
— Онзи мъж с феса — казва той — е хванал Балкана точно по това време!…
Паскал въздъхва и клати глава.
— В нашия роман — казва той — всичко е „около“, „към“ и „има-няма“. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте“ — което значи, че може и да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден“.
— Не виждам какво те дразни? — недоумява Йеремия.
— Не ме дразни — казва Паскал, — но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана — това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.
— Това са само книги — успокоява го Йеремия. — Думи.
— Обаче — казва Паскал — в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво“, „доста повече“ и „от дъжд на вятър“. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.
— Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! — напомня му Йеремия. — Само ядове с тях!…
— И като сравнявам — довършва мисълта си Паскал, — виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние — под робство.
Има и такива, които трябва да се четат всеки ден.
Ще се опитам да ви разкажа моята версия за това, кое трябва всеки ден.
И започвам от Станислав Стратиев.
Много хубаво разказва - защо сме такива))).
Приятно четене.
п.с. За тези, които не са чели Стратиев - завиждам ви благородно за предстоящото удоволствие.
Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.
Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.
— Виж как започва един английски роман — казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. — „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.“
— Е? — казва Йеремия.
— А сега виж българския — отваря друга книга Паскал. — „Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.“
— Не мога да ти хвана мисълта! — признава Йеремия.
— Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика — казва Паскал.
Йеремия се замисля.
— Нашият има повече запетайки — казва той след това.
— Остави запетайките — казва му Паскал. — Виж смисъла.
Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.
— И недей да мижиш! — му казва Паскал. — Как ще видиш?
Йеремия поглежда — слънцето е точно на една копраля.
— Онзи мъж с феса — казва той — е хванал Балкана точно по това време!…
Паскал въздъхва и клати глава.
— В нашия роман — казва той — всичко е „около“, „към“ и „има-няма“. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте“ — което значи, че може и да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден“.
— Не виждам какво те дразни? — недоумява Йеремия.
— Не ме дразни — казва Паскал, — но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана — това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.
— Това са само книги — успокоява го Йеремия. — Думи.
— Обаче — казва Паскал — в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво“, „доста повече“ и „от дъжд на вятър“. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.
— Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! — напомня му Йеремия. — Само ядове с тях!…
— И като сравнявам — довършва мисълта си Паскал, — виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние — под робство.
1.
анонимен -
Еееееееееееееееее! Добре дошъл
07.07.2011 17:12
07.07.2011 17:12
:-)))))))))))))))))))))))
цитирай
2.
vishnichka -
Извинявай,
07.07.2011 17:56
07.07.2011 17:56
верно е топло, но ... няма ли да прехвърлиш поне "Глупаци..."- те насам...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
нашият е и безименен. Човек от народа:)
цитирайДобре дошъл:) Поздравления!
цитирайза посрещането)))))))
цитирайда тук е всичко-почти,около,тук-там,някъде.....дори и годините под робство не са точно 100...пак сме ги закръглили...като го четеш проглеждаш....много добър избор
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
