Винаги ме е плашело знанието на незнаещите. Демек - нЕма начин някой да ми разказва как живея аз и да се надЕва, че ще му повЕрвам.
Както споделих, жега, за мотор не става, по телевизиите - нищо, в Арената - тоже така нищо ново, дочетох един среден роман и въобще - скука.
Та се зачехох в блога. Да ви кажа - качеството е паднало на нивото на дебела, стара космата проститутка в Амстердам. Да ме прощавате за тъпата метафорка. Няма какво да се чете , ама никак. Или с редки изключения.

Случайно попаднах на блога на един емигрант, сравнително грамотно написан и викам, я да видим какво, таковата, мисли диаспората. И се хванах за главата (не за кобура, че оръжие не нося). Няма значение кой е, затова и не давам линк, ама се втрещих. Тоя човечец, милия, съвсем се е побепцал и да ви кажа, според мен го тресе носталгия, ама яка.
Там било рай, тука ад (това там, доколкото разпознах в текста е някъде по английско, май у Лондон, ама Лондон е широко понятие, кой знае на колко часа път с влака е до центъра).
Тука сме тъпаци, дето чакаме подаръци, нещастници и лузъри. Там са преуспели , умни и състрадателни.   Брех, мамка му и прасе. Ако нямах приятели емигранти щях да ги напсувам целокупно. Ама имам и зная, че нещата не са толкова прости.
Пообиколил съм Европата, дето се вика май само в Скандинавието не съм бил, видял съм много неща, ама се връщам. Щото там винаги ще съм емигрант, а тук съм си у нас. И не се чуствам ни нещастник, ни лузър. И приятелите като си идват от някъде ги чакам на летището (понякога) да ги закарам до тях с кола, да не се охарчват по таксита, че (тука съм на 100 % убеден) животът навън някак ги прави стиснати))). Подаръци не чакам, защото там, където те живеят съм ходил и даже често познавам повече централните градски части на градовете, дето те живеят, по-добре от тях. Поне на тема кръчми и клубове))). И тук ги водя по кръчми и в 99 % от случаите плащам аз, защото обикновено са възмутени от сметките (големички им се виждат). Разбирам мъката на тези хора, ама се чудя откъде е тая злоба. Логика няма. Аз не ги упреквам, че са избрали "там", нека не ме упрекват, че съм избрал "тук". И не се прехласвам нито по тяхното, нито по нашето. Приемам го за даденост. Харесвам и Лондон, и Прага, и Берлин, и Мадрид (повече от Барселона), и Милано (повече от Рим и Париж) , и Краков (повече от Варшава), и Амстердам, и Брюксел (особено уличката с гръцките кръчмички), и Белград, и Тимишуара, и Будапеща (не толкова де), и Виена (особено по Коледа), и Ница, и поне още 100 града и накрая - колкото и да е странно - и София. Не ги сравнявам, защото няма как. Хубавите неща ги зяпам, понякога ги снимам и толкова.  Абе странна работа, да ви кажа. Особено с озлоблението. Що са злобни, ей това не разбирам? То вярно, че и тях кризата ги прасна, ама това не трябва да те прави зъл. Защото заприличваш или на виртуален онанист или на постменструална лелка.  От което ме напушва смях.

не са))))
самовъзстанових се.
и бая мислех да се прекръстя на Феникс, ама нейсе))))

Чети българи! Ето преди малко четох един блогър, и аз няма да казвам името, дето се пънеше и късаше да ме убеди, че Дянков лъжел като разпран като разправял, че след няколко години ще стигнем Гърция. Всеки, който не е доволен, търси вината другаде!