Зимна къща
Ако в чая въздъхнат горчиви треви И потръпне червената риза на клена, Иде време за горест, иде мраз несъмнено, А сърцето на лятото още кърви. По кръга на студените мокри скали Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон, А сърцето на лятото още гори. С изяснени във мъчна усмивка черти Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита, Синьо светва слана, скрежът влиза в горите, А сърцето на лятото още тупти. На мъглите през мрачното млечно море Завърни се от някъде, излъжи ме навеки И ябълка матова донеси от далеко И сърцето на лятото няма да спре.

................
Като чета какви опорни точки и каква помия се излива в блога та си викам : време е за поезия:)

п.с. Милоооо!